“People love a good tragedy”

“People love a good tragedy”

автор: A. Москов

Честно да си призная не очаквах кой зане какво от “Всичко се прее ……цака Пийт Тонг”. И честно да си призная се надявах да не съм прав. Първите десетина минути от филма даже, като че ли ме убедиха, че предстои да изгледам най-накрая нещо стойностно. Но уви.

Като цяло идеята е стара колкото света: Главният герой изневиделица губи, всичко за което се е борил (и то до известна степен без негова вина), но със силата на волята, добра приятелка и много усилия успява отново да изплува на повърхността. Разликата в нашия филм е, че въпросната история се разглежда през призмата на живота на DJ. Макар че филмът започва с надпис “по действителен случай”, аз лично не съм убеден, че е така или най-малкото целият разказ е толкова силно преувеличен, че на практика си е нова, измислена история. Вярно, че целият филм е “нашарен” с “интервюта”, които целят единствено да създадат някаква правдоподобност, но защо е небходимо да се набляга толкова върху това при положение, че вече гордо си обявил в началото, че филмът е по действителен случай. Подобна техника беше използвана и в филма за Хауърд Стърн “Интимни части”, но далеч по-пестеливо, като от това според мен филмът само спечели.

Но да се върнем на “Всичко се прее ……цака Пийт Тонг”. Актьорът, когото са избрали за ролята на Франки Уайлд ми стана страшно симпатичен още от началото. Според мен много се е старал да влезе в ролята, че даже на моменти прекалено. Дано превъплъщението му само не е довело до някоя тежка зависимост. Като цяло обаче той спасява филма, който иначе е натъпкан с толкова много крещящи символи, че направо да се чуди човек. Например, точно преди да оглушее нашият човек тича на фона на залчзващо слънце. Точно преди да преоткрие себе или малко след това пичът седи на фона на прекрасен изгрев с неестествени цветове и замечтано гледа към хоризонта. Аре стига бе. Такова пък клише не съм очаквал. Смея да твърдя, че интерпретацията на абстиненцията беше сполучлива. Хареса ми, колкото и да беше ужесен, надрусания скункс. Но тамън се зарадвах, че съм открил нещо стойностно и бум…. DJ – ът пречука животното с една златна лопата, махна му глават и отдолу … О изненада – другото (лошото) Аз на Франки. Е това вече е върхът. Даже се колебая кое ме подразни повече – изгревите и залезите или това.

Въобще образите на геройте са силно преувеличени и хиперболизирани, което никога не води до нищо добро. Няма противоречие в тях, няма интрига. Всичко е крайно … крайно. Не мога да не спомена по този повод продуцента на Франки. Незнам как, но екипът беше успял да създаде може би най-неприятният образ, който съм виждал. И то успешно. Отново обаче този образ е толкова едностранчив, че цялото това наблягане на него ми се струва ненужно.

Безспорно филмът има и някои достойнства, като на моменти остроумния диалог и цялостната идея за самоунищожението, но определено не бих го издържал втори път. Ако ви се гледа нещо “рейв” – гледайте “Human traffic”, ако ви се гледат наркомани – гледайте “Basketball diaries”, но бих ви посъветвал да не си давате парите и времето за “Всичко се прее ……цака Пийт Тонг”. Все пак обаче “хората обичат добрата трагедия” и не бих се учидил ако на някои от вас филмът им хареса.