Поредният дълъг петъчен следобед, неприветливата откъм метереологични условия София предпоставя за идващата буря през така или иначе скучната вечер.Група приятели се запътват към мен с въпроса “ Ще се видим на феста нали!?” тази реплика ме върна в реалноста и спонтанно им отговарям “ разбира се” След няколко секунди на осъзнаване мъглата в мислите ми се разпръсва и с огромно удоволствие, направо с песен на душата както казват старите българи установявам че това не е обикновен петъчен следобед ами това е деня на старта на най-голямото дръмендбейс събитие за годината организирано от неспиращите с приятни изненади HMSU. Проверявам си джобовете- билет за феста, билет за градския транспорт(който догодина може би ще е по скъп от този за феста .. ) и другите ми лични вещи – сички крайно нужни. Запътвам се към спирката на селския рейс 56 – крайнота му спирка е началната на този 3 дневен фест далече от гадния мръсен и прашен град, далече от всички проблеми и всички негативно настроени софиянци.
Спирката на рейса се различава от далеч – има над 50 човека нетърпеливо чакащи стария Икарус. Всички изглеждат усмихнати въпреки гадното време и огромните раници окичени с раници и шалтета по тях.Отплеснах се много от темата на тази статия но просто искам да ви пресъздам душевното удовлствие което всеки от нас изпитваше при мисълта за идващият уикенд. От тук нататък по накратко с лирическите отклонение (ще пробвам). Пристигаме в центъра на Мало Бучино и се запътваме към склона който трябва да изкачим докато стигнем до шатрата на входа където все още няма опашка. С билетите всичко е наред, заслужено си получаваме гривничките и продължаваме нагоре. Още в самото начало на поляната се усеща нещо различно от всичко правено някога в България – перфектната организация. Пред нас се открива огромна поляна цялата с изглед към мръсната София , сцена и бар. Из Цялата поляна са опънати палатки на групи и между тях вече е запален огън. Всеки е усмихнат с бира в ръка – някой играе хек друг лафи с приятели, пред сцената постоянно има хора въпреки ранния час. За учудване на всички времето над нашето място беше повече от перфектно( евала и за това на организаторите ) Бавно местата за палатки започват да свършват и хората се увеличава с главоломна скрост. Не след дълго слънцето се скрива и истинското парти започва. На сцената се сменят изобщо небезизвестни артисти от ранга на Redone, DRS,Хората на изгрева, KiNK и още много други.
В началото имаше лек проблем с микрофона но беше отстранен веднага което проповдигна настроението на публиката още повече( ако това беше възможно). Веднага след DRS на сцената излизат първите двама от чуждестранните гости-звезди, норвежецът Psychofreud(Bass rejects) и MC Jamalski(Columbia records – USA). Jamalski е Jungle MC N 1 за 2005 година съшо така притежава уникален стил и усет за ритъм, а Psychofreud няма нужда от представяне .. На поляната над заспалото Мало Бучино партите е във вихъра си, DJ-ейте и МС-тата се сменят постоянно , публиката полудява. Вечерта минава и слънцето се показва всички отиват на някъде да гледата изгрева над мръсната София. Природа, приятели , супер музика , бира в ръка и изгревът – всичко подсказва за приятното денонощие което следва. През деня музиката изобщо не отсъпва и надъхва всички консомолчета пионери и всякакви такива комуняги да полудяват в базовия лагер малко над Мало Бучино. (Money means nothing, spirit is the key, Jamalski си го е казал) След активния откъм спорт(хек) и бира ден бавно започна да се усеща прииждащата нощ,След Codex(Сърбия) започват Ogonek & Cooh – те са … всички знаят кой са те . Перлата на феста от към Дръм’н’Бейс DJ беше Technical Itch също който няма нужда да бъде представян . След като всички си насърбяхме крастата всичко беше подобаващо готово за последния сет който беше нещо…
No comments yet