Историята на една традиция

Историята на една традиция, пренесла се и в културата на днешното модерно общество навсякъде по света.

Всичко започнало от един народ, живял преди стотици години. Това било племето Маори. Племе със свои навици и обичаи .Те населявали островите на Нова Зеландия. Били войни, носели пищни дрехи и обрисували лицата си с причудливи рисунки. Имали си странен обичай, който мъжете практикували редовно. Това били поите. Poi е тяхната дума за топка.
Какво са представлявали поите по тяхно време? Малка топчица направена от тръстикови листа или от жилите на кората на дърветата, оплетени в елипсовидна или кръгла форма, завързана за въже от същия материал, в края на което имало възли за захващане между пръстите .

Тежестта била много важна за направата на поите. По-къси въжета съответствали на по-леки пои, а по-дълги – на по-тежки. Люлеели се ритмично около тялото и образували красиви кръгови форми. Поите били два броя, по едно за всяка ръка. Маорийците практикували този странен „спорт” главно за усъвършенстване бързината на движенията им, за заздравяване на мускулатурата и за подобряване гъвкавостта на тялото. Запалени пои ползвали, за да плашат враговете си. Войните пазели племето, обикаляли около селото им с горящите топки и никой не смеел да се доближи до тях. Смятали ги за неземни същества, дошли от небесата за да възцаряват мир и спокойствие. С годините традицията се пренесла из цялото племе. Това коренно променило заниманията им. Превърнало се в начин на забавление, примесено с музика, танци и песни. През нощта за да могат да ги виждат, палели поите. Жените започнали да се занимават редовно учели децата как да боравят с тях. Получавали се опияняващо красиви танци с огнените кълбета, когато всичко било потънало в мрак и тишина, това племе оживявало тъмнината. Веднага щом изгреела луната войните заставали в кръг. Наобиколяли огнените богини, танцуващи под звуците на тарамбуките, на които свирели мъжете.
С годините традицията се пренесла и в днешни времена, заедно с културата и обичаите на маорийците. Навсякъде по света са се запазили малки късчета и спомени за това племе. Хората и до днес практикуват този спорт. Завладяни от историята на тези хора, играейки с огнените топки, оживяват духа на древната цивилизация. Съвреммените пои са се изменили доста с изминаващите години. Разделили са се на два вида – горящи и платнени. Негорящите – флагчета с различни форми изпълняват функцията на топката.

Квадратни кърпи, закрепени по цялата дължина на въжето, или платнени конусовидни форми играят причудливите танци. Окрасени с мънисти, пайети, фосфоресциращи елементи, цветни лентички и много други и разнообразни материали. Горящите главно се ползват когато е тъмно, за да може хората да се любуват максимално на приказните огнени форми. При тях въжето е заменено с верига, а възлите за пръстите – с каиш за здраво захващане около китките. Топката пък – с негорима тежест омотана с плат,който се напоява с запалител. И хоп…Драсваш кле4ката и се наслаждаваш на красотата на огнените пои.

Хората практикуват пои на много различни места. По паркове, градинки, различни фестивали и артистични мероприятия, та дори и в цирковото изкуство.
Едно наистина много красиво изкуство, запазило се и до днес благодарение на хората занимаващи се безотказно с него, преоткривайки се по-нови и по-нови разнообразни форми и материали за направата на поите.

текст и снимки : BLIOBY