В България има някои емблематични събития, които символизират популярността на различни аспекти на уличната култура. Едно от тях е Брейкдауна, както и организаторите от Електрик Форс Крю. Ако спрете някой случаен на улицата и му кажете че се интересувате от брейк, той ще ви попита дали знаете за Електрик Форс. Странно звучи, но е факт. Като човек който се занимава с това от вече 5 години и живее в София започва да свиква. Брейкдауна е символ на мащабността при брейк състезанията в България. Провеждащо се почти ежегодно, с много големи спонсори и медийно покритие, с доста известни чуждестранни гости, всичко това е прекрасно. Естествено както и родната ни Конституция всичко е прекрасно на думи, но на практика… Състезанието се проведе на 2.7.2006 в столичната зала Универсиада, но преди да отразя самото състезание, нека вметна малко допълнително инфо.
Регламента: Интересно е, че в тази част ЕФ не са постоянни, сменят го почти всяка година и не могат да се спрат на правилната форма. Регламента този път беше опростен и максимално директен, със само едно място, където може да се обърка нещо. Самото състезание се състои от две части: едната отборна надпревара(до 6 човека в отбор) и другата индивидуална. Всичко без пре-елиминационните батъли при отборите се реши да е на директна елиминация(похвално, шоутата само разводняват истинската същност на понятието “състезание). Единствената спънка както споменах по-горе беше при записванията и със списъците. Принципа е следния: първите шест записали се отбора пропускат прелиминациите и директно се класират на батълите от първи кръг, другите четири записани играят прелиминационни батъли без директна елиминация и продължават за първи кръг два от тях. Осемте стигнали първи кръг играят батъли на директна елиминация. При единиците беше първоначално същата идея, но в последствие се оказа че има желаещи и възможност шестнайсет ббой-а да се надпреварват на директни елиминации. Тук стана малко гафче защото тази промяна макар и да изглеждаше логична след публикуването на списъците, не беше обявена до момента на самото състезание. Малък пропуск, но просто некоректно. Голямата спънка и обида която понесох лично беше при списъците. Първо закъсняха с една седмица и бяха обявени 36 часа преди самото състезание, което за неживеещите в София участници е леко некоректно. Второ така наречените “резерви”: два отбора бяха посочени като евентуални резерви, тоест ако някой отбор не се яви първата резерва го замества. Като първа резерва беше посочен моя отбор(до написването на статията, на сайта на състезанието ОЩЕ фигурира като първа резерва – We Be About) и се знаеше че поради различни обстоятелства Пластик Деф(Ямбол) няма да идват, изсипваме се отбора на Универсиада и се оказва че ни няма в никакви списъци! Като заместници на ямболци е поставен ВТОРИЯ отбор на Ефект(Плевен), а като първа резерва са поставени Крейзи Степс(Сливен). Мат с пешката! Обяснение не получих, но това беше единствения груб фал в иначе добрата организация и хубавите батъли.
Гостите на състезанието бяха световно известните ббои Лилу и Себастиан от Франция, те заедно с Рик от ЕФ бяха и съдии на състезанието. Лилу има първо място през 2003 в най-комерсиалното ббой състезание в света – Battle Of The Year, както и на индивидуалното Red Bull’s BC One 2005, Себастиан е известен със своя стил и индивидуалност и макар без кой знае какви фрапиращи титли и отличия е заслужил достатъчно уважение. И докато съдиите не танцуваха на Warm Up Партито на 1-ви юли и скромното им представяне на БрейкДауна(като количество), то другия гост от Франция – DJ Billy Brown a.k.a. DJ Ben разби и на уормъпа и в Унивесиада със страхотни бийтове и миксове, както и доказа че DJ-ите в България са на светлинни години от техните колеги на Запад. По явно доказателство от това е че щом DJ Станчо гледаше французина като паднал от друга плането докато Бен беше зад пулта мисля че е достатъчно.
С леко закъснение абонираните за водещи на Брейкдауна Стартера и Mista P от X-team обявиха началото на Bboys BreakDown 6. Откриването направиха рапърите от Ъпсурт които пяха с кеф и доста, въпреки че се смяташе че ще пеят колкото да отбият номера и хонорара. После започнаха прелиминациите на отборната надпревара. В нея взеха участие отбори от Сърбия, Гърция, Турция и България. Отбори като XNRG, Effect, Diablo, MonsTribe, Son X Crew (Сърбия), Recognize Crew(Сърбия) и други. Първите батъли както на отборната така и на индивидуалната надпревара бяха малко скучновати, това поради факта че достъп до сцената нямаше във време различно от батълите и не даваше възможност на отборите да пробват настилката, а настилката на кръгчетата отстрани беше съвсем различна., пък и да не забравяме фактора сценична треска и притеснение(на всеки професионалист може да се случи).
За сметка на това, както става в повечето състезания било то брейк или футбол примерно, най-добрите двубои бяха полуфиналните. Първия полуфинал накара ббойте които наблюдаваха и обикновенната публика да избухне в екстаз, най-експлозивния и намагнетизиран батъл може би в цялото събитие, двата отбора Diablo(Стара Загора) и MonsTribe(Враца/София) показаха високо ниво възможности и умения. Другия полуфинал XNRG(София) и Ефект(Плевен) направиха доста луд батъл и двата отбора показаха на 100% своите възможности и затрудниха журито. Полуфиналите засенчиха финала като динамика и атмосфера, като беше очевидно психическата и физическа умора на XRG и железните нерви на Монстарите от Враца, с което заслужено врачани ликуваха накрая.
При единиците нивото беше доста ниско, което наложи леко толериране на гърците и сърбите, това се видя най-ясно на финала между Черния(Bboyholics/Белене) и Дарко(Сърбия), въпреки явното превъзходство на Черния, съдиите дадоха първа награда на Дарко, това остана и може би единствената съдийска грешка на самия ивент. На единиците при втория кръг стана голяма организационна грешка, като половината от първия батъл се проведе пред погледа само на единия съдия, французите се бяха покрили някъде, а водещите въпреки ситуацията решиха да не чакат.
Въпреки леко скъпичкия вход от десет лева, зала Универсиада беше наполовина пълна(или наполовина празна, зависи от гледната точка), доста мои приятели и познати се отказаха заради скъпия вход, но въпреки всичко имаше доста публика, което показва че българския брейк все пак се радва на популярност. Или пък хората бяха дошли заради Ъпсур и Сантра&ЕФ, но това няма значение, важното е че публика имаше.
Положителното ми впечатление беше от отговорите на организатора Пешо(EF One) по горещи въпроси: забавянето на входа на участниците с близо три часа – причина проблеми със сглобяването на сцената; късното разпостранение на плакатите – късно предаване на логота на някои от водещите спонсори; входа от десет лева – големите разходи по поканите на французите и по-високия наем на Универсиада; като единствено за гафа със списъците не ми беше отговорено.
Като цяло този Брейкдаун беше доста добър и като ниво и като организация, естествено имаше доста грешки, но може би Пешо е напипал правилната посока и ще ги избягва за бъдеще. Не ми остава нищо друго освен да му пожелая успех при организирането на евентуални следващи мероприятия.
No comments yet